15 июл. 2011 г., 11:42

Мисли 

  Поэзия » Белые стихи
684 0 1
Четеме чужди стихове, за друг написани
и търсим приликата с нас.
Изпиваме с надежда всяка дума,
тъй, сякаш са написани за нас!
Какво ли търсим?
Може би разбиране.
А може би очакваме все пак
от другиго в рими да разкаже
за чувствата, бушуващи в нас.
Намира всеки думите, които
написани за него сякаш в този миг,
но знаеш ли, заблуда за душата ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »