Четеме чужди стихове, за друг написани
и търсим приликата с нас.
Изпиваме с надежда всяка дума,
тъй, сякаш са написани за нас!
Какво ли търсим?
Може би разбиране.
А може би очакваме все пак
от другиго в рими да разкаже
за чувствата, бушуващи в нас.
Намира всеки думите, които
написани за него сякаш в този миг,
но знаеш ли, заблуда за душата ...