Мисли на разсъмване

В леглото топло съм се свила.

Не ми се става.

Навън е страшна люта зима.

Студ, сняг и вятър брулещ.

Не ми се става.

Навън ме дебне,

от виелица по-страшна,

Злобата.

Като ламя, очакваща

обречената жертва.

Полюшват се надменно

главите ù безброй

с човешки образ,

с безмилостни черти,

с пронизващ поглед

и паст зловонна,

зинала да ръфа

достойнство и душа.

Не ми се става.

В леглото искам да остана,

зареяна в мечтите,

далеч от безпощадните зъби.

Но не, позорно няма да се крия!

Като броня ще нарамя

добрата си душа

и с копие-усмивка,

с меч от светлина,

макар нахапана до кръв,

поне една глава ще отсека.

И утре пак в неравна битка

ще се впусна.

Може би във някой ден

злобата човешка ще надвия…

Може би…

януари 2010 г.