Мисли на разсъмване
В леглото топло съм се свила.
Не ми се става.
Навън е страшна люта зима.
Студ, сняг и вятър брулещ.
Не ми се става.
Навън ме дебне,
от виелица по-страшна,
Злобата.
Като ламя, очакваща
обречената жертва.
Полюшват се надменно
главите ù безброй
с човешки образ,
с безмилостни черти,
с пронизващ поглед
и паст зловонна,
зинала да ръфа
достойнство и душа.
Не ми се става.
В леглото искам да остана,
зареяна в мечтите,
далеч от безпощадните зъби.
Но не, позорно няма да се крия!
Като броня ще нарамя
добрата си душа
и с копие-усмивка,
с меч от светлина,
макар нахапана до кръв,
поне една глава ще отсека.
И утре пак в неравна битка
ще се впусна.
Може би във някой ден
злобата човешка ще надвия…
Може би…
януари 2010 г.
© Павлина Илиева Всички права запазени