Мисли насред път

23 мая 2009 г., 02:18

Поэзия » Философская

619 0 2

Пътят се изнизва -

ту труден, ту лек,

и старее бързо

младият човек.

Косите сребреят,

бръчки се роят;

Времето не стига,

грижите растат.

Времето минава,

времето лети

и отлитат с него

нашите мечти.

Търсим със надежда

в миналите дни

радостта, копнежа -

свойте младини.

И мъдрец е онзи,

който е успял

да запази дълго

огъня горял -

да остави спомен,

обич да дари;

да запази мислите си

свежи и добри;

Да живей отново

в своите деца;

Да почувства с тях

отново радостта

от успех и слава,

от любовен плам...

и с мечта младежка

пак да е огрян.

Надхитрил Живота -

ту труден, ту лек,

мъдър, горд, достоен -

остава ЧОВЕК.

slan4ogled (Радослава Антонова)

2009-05-28T18:16:26+03:00

Много хубаво, точно и вярно е написано стихотворението! Подкрепям всеки един ред. Това е и моето верую!
rajsun (Райчо Русев)

2009-05-23T19:00:17+03:00

Животът трудно се надхитря)))