vanicheto (Ваня Василева)
23 29
23.05.2009 г., 2:18 ч.

Мисли насред път 

  Поезия » Философска
618 0 2

Пътят се изнизва -

ту труден, ту лек,

и старее бързо

младият човек.

 

Косите сребреят,

бръчки се роят;

Времето не стига,

грижите растат.

Времето минава,

времето лети

и отлитат с него

нашите мечти.

 

Търсим със надежда

в миналите дни

радостта, копнежа -

свойте младини.

 

И мъдрец е онзи,

който е успял

да запази дълго

огъня горял -

 

да остави спомен,

обич да дари;

да запази мислите си

свежи и добри;

 

Да живей отново

в своите деца;

Да почувства с тях

отново радостта

 

от успех и слава,

от любовен плам...

и с мечта младежка

пак да е огрян.

 

Надхитрил Живота -

ту труден, ту лек,

мъдър, горд, достоен -

остава ЧОВЕК.

© Ваня Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??