5 окт. 2009 г., 13:22

Мистерия 

  Поэзия » Другая
698 0 8
МИСТЕРИЯ
Както си лежах върху тревата,
лек зефир, полъхнал от нивята,
вдигна на вселената полата.
От ефирен плат бе сътворена,
с облачета бели украсена.
Докато из въздуха се вее,
ято гъски полетя под нея.
Падна тя - и ятото изчезна!
Не видях отнейде да излезна.
С погледи ги търсих и ги виках,
и по роклята със длани пипах – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Все права защищены

Предложения
: ??:??