Мистерия

5 oct 2009, 13:22

Poesía » Otra

697 0 8

МИСТЕРИЯ
Както си лежах върху тревата,
лек зефир, полъхнал от нивята,
вдигна на вселената полата.
От ефирен плат бе сътворена,
с облачета бели украсена.
Докато из въздуха се вее,
ято гъски полетя под нея.
Падна тя - и ятото изчезна!
Не видях отнейде да излезна.
С погледи ги търсих и ги виках,
и по роклята със длани пипах – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мистерия

Искате да прочетете повече?

Propuestas