Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
21 июн. 2022 г., 19:00  

Много пъти 

  Поэзия
987 15 16

Аз много пъти бърках.
Много пъти…

И все си мислех… колко съм безгрешна.

Забравих да се вслушвам във гласа ти.

Забравих, че съм глупава и смешна

в ръцете на едно суетно време,

в което да те имам бе изкуство…

Каквото ми е дадено, ще вземе

съдбата от ръцете ми. И чувствам,

че бързо, много бързо се смалявам 

и ставам на една прозрачна капка

и падам на гърдите ти – отляво

и моля се да бъда с теб за кратко

в ръцете на едно суетно време,

в което с теб да бъдем неделими.

Каквото ми е дадено – на мене,

мечтая да го дам на теб, любими.

Но днес е късно. Днес е много късно

и чувствам, че съм малка и прозрачна –

една сълза – в окото ти възкръснала,

която вече нищичко не значи.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??