Аз много пъти бърках.
Много пъти…
И все си мислех… колко съм безгрешна.
Забравих да се вслушвам във гласа ти.
Забравих, че съм глупава и смешна
в ръцете на едно суетно време,
в което да те имам бе изкуство…
Каквото ми е дадено, ще вземе
съдбата от ръцете ми. И чувствам,
че бързо, много бързо се смалявам
и ставам на една прозрачна капка
и падам на гърдите ти – отляво ...