Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти.
Тази снежинка - бяла въздишка, живее чрез кръвта.
Движи стрелките на вълните, с лекота и с душа.
Тупти и трепти - дорде пеят петли, дорде реката шуми
и има луни.
От една, единствена въздишка може да полети
и с нова рокля на плисета отново да се появи.
Маргаритка , бяла ще е отново тя и ще гадае любовта.
Тъй се ражда многоточието, като знак в белия ни -
снежен свят!
28.01.2021г
© Тодорка Атанасова Все права защищены