Говори с въздуха,

забързва, рязко спира,

посоката променя изведнъж.

Ръка размахва,

нещо да прогони,

или пък някого

да поздрави.

Усмивка разцъфтява,

после бърчи чело.

Живеят разни хора,

в родния ми град.

И други като него

разпознавам -

не са луди,

бездомни атоми

в объркания свят.

Как да съм  сигурна.

Със бръмбари в ухото

или в главата си -

загадка със обрат.

Участваме  във пантомима

зрители-актьори,

дори безименни.

 Модерен кръговрат.