Говори с въздуха,
забързва, рязко спира,
посоката променя изведнъж.
Ръка размахва,
нещо да прогони,
или пък някого
да поздрави.
Усмивка разцъфтява,
после бърчи чело.
Живеят разни хора,
в родния ми град.
И други като него
разпознавам -
не са луди,
бездомни атоми
в объркания свят.
Как да съм сигурна.
Със бръмбари в ухото
или в главата си -
загадка със обрат.
Участваме във пантомима
зрители-актьори,
дори безименни.
Модерен кръговрат.
© Христина Комаревска Всички права запазени