9 июл. 2008 г., 08:59

Мое море 

  Поэзия
469 0 2
Посвещавам го на Д.

Грабна ме с безбрежни длани,
понесен с мощните вълни.
Стихия с чувства разпиляни
нашепва думи от преди.

В очакване да спра стрелките
и даже слънцето да спра,
един след друг щом гаснат дните,
избираш мен във вечността.

А аз превърнах се във пяна,
стопих се в твоите ръце,
за любовта си изтерзана,
покоя кой ще ми даде.

Забравен като чужда вещ,
смрази се мойта топлина,
догарям в пламъка на свещ,
преди да се роди денят.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??