9 jul 2008, 8:59
Мое море
Посвещавам го на Д.
Грабна ме с безбрежни длани,
понесен с мощните вълни.
Стихия с чувства разпиляни
нашепва думи от преди.
В очакване да спра стрелките
и даже слънцето да спра,
един след друг щом гаснат дните,
избираш мен във вечността.
А аз превърнах се във пяна,
стопих се в твоите ръце,
за любовта си изтерзана,
покоя кой ще ми даде.
Забравен като чужда вещ,
смрази се мойта топлина,
догарям в пламъка на свещ,
преди да се роди денят.
Грабна ме с безбрежни длани,
понесен с мощните вълни.
Стихия с чувства разпиляни
нашепва думи от преди.
В очакване да спра стрелките
и даже слънцето да спра,
един след друг щом гаснат дните,
избираш мен във вечността.
А аз превърнах се във пяна,
стопих се в твоите ръце,
за любовта си изтерзана,
покоя кой ще ми даде.
Забравен като чужда вещ,
смрази се мойта топлина,
догарям в пламъка на свещ,
преди да се роди денят.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Отдавна не си се появявал.
Хубав стих. Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много ми хареса!
Поздрави, Дани!