7 февр. 2016 г., 21:07  

Мога 

  Поэзия
664 2 13

МОГА

 

Мога да преплувам сто реки

и в тях сълзите да отмия,

сетне да пребродя сто гори

и в тъмни дебри да се скрия.

 

Мога да превзема върховете

на сто непокорени планини,

сетне аз на феникс на крилете

да литна волно над сто равнини.

 

Мога да изпадна в безметежност

и в забрава, но... във самота

да живея без любов и нежност?

Не, не бих могла, не бих могла.

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Анелия. Напълно съм съгласна с теб. Поздрави!
  • Да Еси, самотата убива по - бързо от отрова, любовта е лек. Аплодисменти.
  • Благодаря, Мари Елен. Така е, не бива.
  • А и не бива! Поздрав, Веси!
  • Благодаря, Христо. Трогната съм.
  • Хубаво е, Еси!
  • Благодаря ви за вниманието към скромното ми творение, Сеси, Иван, Младен, Любо, Марина, Анастасия, Лейди Фокс, Таня, Влади. Дълбоко ме трогнахте!
    Младене, съгласна съм - самотата е страшна. Сам човек е за никъде.
    Любо, идеята ти е добра. Благодаря!
    Влади, любовта е вълшебство. Нека бъде любов!
  • Хубави стихове Веси_Еси! Никой не може да живее без любов.
  • !!! Браво!
  • ...!!!
  • Хубав стих! Струва ми се, че ако подсилиш с още едно отрицание финала, ще се подобри ритмичността. "Да живея без любов и нежност?! Не! Не бих могла, не бих могла! " , но разбира се това е само мое мнение. Поздрави!
  • Чудесно стихотворение, Еси! Самотата е най-страшното нещо. Оставен сам на кръста, дори Иисус възкликна "Отче защо си ме изоставил".
    Поздравление за написаното!
  • Хубав стих и особено финалът!
Предложения
: ??:??