МОГА
Мога да преплувам сто реки
и в тях сълзите да отмия,
сетне да пребродя сто гори
и в тъмни дебри да се скрия.
Мога да превзема върховете
на сто непокорени планини,
сетне аз на феникс на крилете
да литна волно над сто равнини.
Мога да изпадна в безметежност
и в забрава, но... във самота
да живея без любов и нежност?
Не, не бих могла, не бих могла.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Todos los derechos reservados