Рани ме зле, приятел мой!
Изрева гнева - секна той!
И ден, и нощ тайно аз те кълнях!
И с моите сълзи гроба ти копах!
Агресия и болка породи в мен,
но от дявол бе ти пленен!
Не ще намери душата ти покой,
един ден ще бъдеш роб мой!
Ще те съдя - тъй, както осъди мен!
Да бъдеш сам - за това си ти роден!
Ще ме молиш, на колене ще лазиш,
но истината не съзнал, щe тръгнеш побелял!
Ще видиш що е болка, що е самота,
тогава ще гледам как стене твоята душа!
Ще страдаш, ще боли!
Заклевам се - прошка ще ми искаш ти!
И така ще гледам,
докато смъртта ни раздели.
Повярвай ми,
сърцето ти ще кърви!
С думи тежки ще говоря,
ще бъда зла и крайна!
Ти научи ме да гоня моята воля,
да бъда безсърдечната жена!
Ти, приятелю мой, ме изостави,
без да пророниш сълза.
В тежък момент се обърна
и свой собствен път си начерта!
Но пак съдбата ни събра
на един кръстопът с теб!
Но сега ще вървиш след мен,
за да осъзнаеш, че уби ме ти в онзи ден!
И ще седнеш премалял на тротоара,
изморен от път и самота,
ще съжалиш, че си се родил,
защото убил си моята душа!!!
© Теодора Попова Все права защищены