Рани ме зле, приятел мой!

          Изрева гнева - секна той!

          И ден, и нощ тайно аз те кълнях!

          И с моите сълзи гроба ти копах!

          Агресия и болка породи в мен,

          но от дявол бе ти пленен!

          Не ще намери душата ти покой,

          един ден ще бъдеш роб мой!

          Ще те съдя - тъй, както осъди мен!

          Да бъдеш сам - за това си ти роден!

          Ще ме молиш, на колене ще лазиш,

          но истината не съзнал, щe тръгнеш побелял!

          Ще видиш що е болка, що е самота,

          тогава ще гледам как стене твоята душа!

          Ще страдаш, ще боли!

          Заклевам се  - прошка ще ми искаш ти!

          И така ще гледам,

          докато смъртта ни раздели.

          Повярвай ми,

          сърцето ти ще кърви!

          С думи тежки ще говоря,

          ще бъда зла и крайна!

          Ти научи ме да гоня моята воля,

          да бъда безсърдечната жена!

          Ти, приятелю мой, ме изостави,

          без да пророниш сълза.

          В тежък момент се обърна

          и свой собствен път си начерта!

          Но пак съдбата ни събра

          на един кръстопът с теб!

          Но сега ще вървиш след мен,

          за да осъзнаеш, че уби ме ти в онзи ден!

          И ще седнеш премалял на тротоара,

          изморен от път и самота,

          ще съжалиш, че си се родил,

          защото убил си моята душа!!!