4 дек. 2007 г., 10:50
И като че ли между нас е всичко изречено.
Не знам какво все още ни спира.
Този проклет знак за обреченост
се ражда във мен и нещо умира.
И като че ли всичко между нас е приключило.
Без думи мълчим, със думи говорим.
Просто някак си това се е случило -
обичаме, мразим, един със друг спорим.
И като че ли някак си ти си далече.
А аз те откривам и търся, и моля.
И нещо обречено с теб ни обрече.
Нямам повече сила... Със теб да се боря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация