4.12.2007 г., 10:50 ч.

Може би... 

  Поезия » Любовна
733 0 2

И като че ли между нас е всичко изречено.
Не знам какво все още ни спира.
Този проклет знак за обреченост
се ражда във мен и нещо умира.

И като че ли всичко между нас е приключило.
Без думи мълчим, със думи говорим.
Просто някак си това се е случило - 
обичаме, мразим, един със друг спорим.

И като че ли някак си ти си далече.
А аз те откривам и търся, и моля.
И нещо обречено с теб ни обрече.
Нямам повече сила... Със теб да се боря.

И твоите устни целуват различно.
А моите горят и тебе желаят.
Искам те, моля те, докрай те обичам.
Но устните твои вече не знаят...

И споменът в мене самотен се връща.
А ти си далеч - там, някъде в мрака.
Душата във мене пак се обръща,
но твоята мен днес вече не чака...

И някаква странна, безкрайна игра.
И някаква странна, безкрайна обреченост.
Май никой, никого не разбра.
И като че ли между нас е всичко изречено...
 

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти... Безкрайно.
  • Искам те, моля те, докрай те обичам.
    Но устните твои вече не знаят...
    Прекрасен стих! Възхитена съм!
Предложения
: ??:??