31 авг. 2007 г., 20:13

Може би от утре 

  Поэзия
5.0 / 2
704 0 4
Страх ме е да те обичам още,
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.

Грешно е, но страх ме е отдавна
да се доверя на някого отново...
раната боли ме от опареното
рано е да те приема във живота ми.

Не очаквай да ти дам любов
във сърцето щом страхът царува,
и примира във туптежа още
времето ще излекува...

Минали дела и нощи,
белезите във душата груби.
Не поисквай само обич,
мога да обичам лудо...

Страх ме е обаче точно
от това понякога, че губя...
както си изгубих и душата...
Мога да обичам бурно,
мога ала не днес...
Не и още.

Може би от утре.



© Кристина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »