Страх ме е да те обичам още,
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.
Грешно е, но страх ме е отдавна
да се доверя на някого отново...
раната боли ме от опареното
рано е да те приема във живота ми.
Не очаквай да ти дам любов
във сърцето щом страхът царува,
и примира във туптежа още
времето ще излекува... ...