В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе.
В незабравими спомени пътувам
към нашето сърце.
Не се обръщам, не тъгувам.
За какво ми е тъга.
В спомените си сънувам тебе и снега.
За какво ми е да плувам,
когато мога звезда да загася,
за какво ми е да чувам,
когато мога да простя.
За какво ми е небе, за какво ми е земя,
не съм змия, не мога да пълзя,
а в спомените си... летя.
За какво ми е света,
в спомените си сънувам..
тебе и снега...
© Сатин Роксан Все права защищены