В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе. 
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. 
В незабравими спомени пътувам
към нашето сърце. 
Не се обръщам, не тъгувам.
За какво ми е тъга. 
В спомените си сънувам тебе и снега. 
За какво ми е да плувам, 
когато мога звезда да загася, 
за какво ми е да чувам,
когато мога да простя.
За какво ми е небе, за какво ми е земя, 
не съм змия, не мога да пълзя,
а в спомените си... летя. 
За какво ми е света,
в спомените  си сънувам..
тебе и снега...