radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
1 янв. 2009 г., 13:51

Молитва с Камий Клодел 

  Поэзия » Другая
1055 0 15
 

                                  

 

                                            "... Да се свети Твоето име;

                                              да дойде Твоето царство"...

                                                       (Господня молитва)

 

                                   Къде ли си? Светни ми за минута,

                                   за да те виждам в тъжния си път,

                                   че тъмно е; безпаметно се лутам

                                   в часа на своя страшен съд.

 

                                   Изгубих те, а тъй ми е студено.

                                   Преследват ме прокоби и проклятия -

                                   Безумна нощ, безумна Магдалена

                                   със зъзнещите си разпятия.

 

                                   Пребродих гробниците и Голготите.

                                   На кръста бях, на кладите горях...

                                   Не ме осъждай не; прости ми, Господи,

                                   и дързостта, и моя грях!

 

                                   Звездата ми - самотна птица

                                   от моя свят безшумно отлетя.

                                   Среднощен вик, среднощен писък -

                                   Цветя. Цветя. Цветя.

                                   

                                   Тъгата ми - безплътна сянка -

                                   промъкна се в премръзналия храм.

                                   Сълза от смях; цветя от камък

                                   и всеки - сам, и всеки - сам.

 

                                   Прости ми, че Адам и Ева

                                   вградих в метал и полет възвестих.

                                   Ако погребвам и ако зачевам,

                                   прости, прости, прости!

                                   

                                   Но тъмно е. Къде си, Господи?

                                   Повикай ме! Светни в душата ми!

                                   Умирайки, те търся от Голготите

                                   и зъзнещите си разпятия.

 

                                  

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прозвуча ми окуражаващо. Сега остава и да си въобразя, че съм поет
  • този стих...влезе в сърцето и душата ми...
    Ради...невероятно въздействащо е...
  • Прекрасното не може да се коментира,защото си онемял...
  • Има смисъл да се говори за нея. Макар, че всички предпочитат да говорят за себе си. Тъжното е, че тази драма продължава да се повтаря и разбираме за нея много по-късно.
    Когато е безсмислено.
  • Хареса ми...
    Честита Нова година!!!
  • Адмирации!
    Прочетох го и тук!
  • Благодаря на всички.
  • Поздрави!Прекрасно е !
  • Камий Клодел се ражда четиридесет години след смъртта си. Преди това Тя непрекъснато умира.
    Благодаря на всички от нейно име.
  • аплодисменти ! нямам какво повече да кажа !
  • !!!...

    Честита Нова Година!
  • Впечатлена съм... още повече и след пояснението!
  • За протокола:
    Камий Клодел умира самотна в една лудница край Авиньон.
    В галерията на Огюст Роден има една скулптора на млада жена в молитвена поза.
    За това се отнася.
  • Възхита!
    А той къде ли е?!
    Вътре в теб, там го потърси!
    Щастлива 2009 година!
  • Какво мога да кажа...
    Възхищавам се на прекрасния ти стих!Поздрави!
Предложения
: ??:??