"... Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство"...
(Господня молитва)
Къде ли си? Светни ми за минута,
за да те виждам в тъжния си път,
че тъмно е; безпаметно се лутам
в часа на своя страшен съд.
Изгубих те, а тъй ми е студено.
Преследват ме прокоби и проклятия -
Безумна нощ, безумна Магдалена
със зъзнещите си разпятия.
Пребродих гробниците и Голготите.
На кръста бях, на кладите горях...
Не ме осъждай не; прости ми, Господи,
и дързостта, и моя грях!
Звездата ми - самотна птица
от моя свят безшумно отлетя.
Среднощен вик, среднощен писък -
Цветя. Цветя. Цветя.
Тъгата ми - безплътна сянка -
промъкна се в премръзналия храм.
Сълза от смях; цветя от камък
и всеки - сам, и всеки - сам.
Прости ми, че Адам и Ева
вградих в метал и полет възвестих.
Ако погребвам и ако зачевам,
прости, прости, прости!
Но тъмно е. Къде си, Господи?
Повикай ме! Светни в душата ми!
Умирайки, те търся от Голготите
и зъзнещите си разпятия.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени