13 мая 2009 г., 09:43
Молитвен стон
В непривични улици пресичат се спомени в мене.
И неонови рани оставят във всеки мой ден.
Светофарно примигват от спрялото време
и безцветно оставят следи от ръжен.
Непознати в душата ми млада препускат.
Като стадо красиви,но хищни коне.
И в копитени сенки превръщат мечтата за утре,
като не покълнало цвете в сълза от дете.
И пречупват се клони от дъжд непонятен.
Като леден оркестър, свири вятър - проклет.
А вълна във кръвта ми бреговете си гони
да намери покой в живота ми - клет. ...
И неонови рани оставят във всеки мой ден.
Светофарно примигват от спрялото време
и безцветно оставят следи от ръжен.
Непознати в душата ми млада препускат.
Като стадо красиви,но хищни коне.
И в копитени сенки превръщат мечтата за утре,
като не покълнало цвете в сълза от дете.
И пречупват се клони от дъжд непонятен.
Като леден оркестър, свири вятър - проклет.
А вълна във кръвта ми бреговете си гони
да намери покой в живота ми - клет. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Таня Кирилова Все права защищены
Предложения
-
-
ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
-
Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
-
Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
