В непривични улици пресичат се спомени в мене.
И неонови рани оставят във всеки мой ден.
Светофарно примигват от спрялото време
и безцветно оставят следи от ръжен.
Непознати в душата ми млада препускат.
Като стадо красиви,но хищни коне.
И в копитени сенки превръщат мечтата за утре,
като не покълнало цвете в сълза от дете.
И пречупват се клони от дъжд непонятен.
Като леден оркестър, свири вятър - проклет.
А вълна във кръвта ми бреговете си гони
да намери покой в живота ми - клет. ...