По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова
Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен,
моливът не беше вдъхновен.
Търсеше за нещо да се хване -
да рисува, да не мисли как
толкова години разпиляни
бяха ù отнесли младостта.
Моливът се плъзна от ръцете ù -
(сякаш знаеше къде и как).
Спря се най-невинно до нозете му, ...