29.10.2013 г., 22:24 ч.

Моливът 

  Поезия » Любовна
995 0 21

По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова


Бе избрала маса до прозореца -

в малкото, уютно кафене.

Скицникът немееше отворен,

моливът не беше вдъхновен.

  
Търсеше за нещо да се хване -

да рисува, да не мисли как

толкова години разпиляни

бяха ù отнесли младостта.


Моливът се плъзна от ръцете ù -

(сякаш знаеше къде и как).

Спря се най-невинно до нозете му,

той го взе с потръпваща ръка.


Стана, приближи. И поглед дързък
впи задълго в тъжните очи.

Нещо, от светкавица по-бързо,

мина между тях и ги сближи.


После всичко стана по-различно...

Миг един, а сякаш цял живот

все към този поглед беше тичала,

търсейки голямата любов.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моливът дали знае, че е виновен?
    Много хубаво!
  • Извинете ме, приятели, по обективни причини не можах по-рано да вляза в сайта и да ви благодаря за чудесните отзиви - топкова топли, искрени, сърдечни...
    Багодаря ви! И - специално на Дани, защото всичко е казано от нея в прекрасния й разказ - аз само го претворих в стихове.

    Пожелавам ви слънчеви и щастливи дни!
  • Много емоция,красота и
    трепет, поздрав!
  • Слънцето блести в косите й,
    ухае на любов и въздуха трепти.
    Моливът се плъзна от ръцете й,
    срещнаха се две сърца, души.

    Толкова години разпиляни
    и тъга се рони в нейните очи.
    Само миг и погледи пленени,
    и докоснати сърца с лъчи.

    Трепети, очи в очи изпиват
    глътка нежност и зоват.
    Като цвете, дивна и красива,
    с тебе идва Любовта.
    ***
    Отпивам глътка нежност, красота!
    Рисуваш чудесни картини с думи!
    С обич и чувства вграждаш им душа!
    Поздрави, Ели!
  • Моливът често играе ролята или на крило, или на бастунче)))
  • Любовта е над всичко, Водице!
    За нея са нужни две топли длани, усмивка, нежен поглед и добра дума.
  • Ели, прекрасно е! Много, ама много ми хареса!!!
    Чудесен стихотворен разказвач си! Поздравления!!!
  • Помня тази Камелия... Дала си много красив шанс на историята.
  • Образно и докосващо!
  • O, Да!
  • Харесах!
  • Ах Ели, върна ме в онова кафене, което помни онзи миг копнежен.
    Признавам страхотно предадена емоция!
  • Колко малко трябва! Поздрав, Ели!
  • Точно така - с молив стават нещата. Химикалката е твърде шумна и плаши кражащата наоколо любов. Поздрави.
  • !
    Също като в живота
  • Търсейки голямата любов!Красиво !
  • Аз пък вдигнах един паднал класьор - то така става...! Топли поздрави, Ели!
  • "Да знаеш да чакаш...", "Улови мига", "След буря винаги идва слънчево време", "Който търси - намира"... - и всичките са верни в случая. Жалко за разпилените години, но пък нали така е трябвало да се случи.
  • Много свежо и хубаво! Поздрави, Ели!
  • Поздрав за хубавото стихо!
  • Някой, пак невярващо гълчи:
    „Не може то, без драма, одисея...!”
    Повтарям, Братко – зърнах две очи,
    привлякоха ме и се втурнах в Нея...

    Да, Водичке!- Любовта в живота ни идва често, по-често отколкото си представяме, само след единичък разменен поглед между двама.
    Радва ме стихото ти.
Предложения
: ??:??