ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
31 авг. 2006 г., 22:28

МОЛЯ ТЕ, ПОДАРИ МИ СВОЯТА НЕНАВИСТ 

  Поэзия
776 0 6

 

 

Днес разговаряхме двама

далеч от чуждата завист.

Не споменахме много неща,

останалото  бе без измама.

Обидена си за думите искрени,

затуй, моля те,

подари ми твойта ненавист!

 

Сърцето, от теб наранено,

описа около него света –

без лъжи и без завист

всичко, което ти ми сторй,

без да измисля неща.

Затуй, моля те,

омразата своя ми подари!

 

За обичта ми ти знаеш,

но в мен бъдеще не съзря.

Вина никой няма –

реалността  е това!

Затуй,  моля те,

подари ми само ненавистта!

 

Дано друг получи от теб любовта,

за която бленувам сега.

А как си мечтаех за

от сърце бленувана радост...

И,  моля те, затова ...

подари ми свойта ненавист!

 

И, затуй , че обикнах те,

без да очаквам от тебе награда,

за това,

че в главата ми звучи

единствено  „Пътят към Ада”,

моля те,  моя мила,

свойта ненавист ми подари!

 

Отивам си ,  навярно аз скоро,

но искрено ти желая

да получиш от друг обичта,

за която днес си мечтая

и облята никога да не си 
от свойте горчиви сълзи,

затуй,  моля те, подари ми ненавистта!

 

Щом за тебе моята молба

пълна с  насилие е била,

а не само с болка

и дълбока тъга,

моля те, ненавист ми подари и...

после щастливо заспи!

 

И затуй, че покори моя свят ти,

затуй, че съществуваш,

че изпълни го с твоите горди, черни очи, 

моля те,  мила, към мен погледни 

и...свойта омраза ми подари!

 

Пътят мой, знам, ще завърши,

но не зная след кой завой

ще намеря своя покой.

И дано съумееш

да подариш ти някому радост!

Затуй,  благодаря,

че подари ми свойта ненавист!

 

И, ако случайно...

Някога...

За мен в главата ти 

спомен се появи –

от сърце моля те, 

с гръб към него се обърни,

усмихни се, както поискаш,

и...

него с крак настъпи...

22.30

27.08.06

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато мъка раздира сърцето, когато душата е спряла да търси утеха, когато усещаш, че съществуваш по инерция....Когато това се случи....имаш нужда да мълчиш.Сега ще помълча с теб.Не бих написала нищо повече...
    Аз знам как се чувстваш.
  • Искрено благодаря на всички за мненията! Абсолютно сте прави, че нещата са недоработени и от литературна гледна точка, поне според мен, са близки до кръгла 0. Аз винаги съм рисувал или писал, без да се интересувам от общоприетото мнение. Работата сега е там, че вече съм създал две прекрасни деца, с чиито умения и възможности се гордея, но отдавна е установено (дори и от чисто научна гледна точка), че на моята възраст може да се появи изпепеляващо съществото чувство. И затова пред мен стои ясният избор дали има смисъл да продължавам да съществувам в интелектуално(като някакъв "автор" или в чисто биологично отношение! Трогнат съм от съветите, които получавам не само към тези, неумело подредени от мен, думи, но и съм други свои публикации. Благодаря на всички с пожеланието никога, никога да не изпитате онова, което от август миналата година ме развълнува. Трогнат съм и още веднъж искрено, от дъното на душата си, благодаря на всички по-горе!
    Към Десислава: Никога не се обиждам на критиките към мен. Най-малкото защото поносимостта към различното мнение е въпрос на култура! А самият аз съм член на общество от хора, което е на възраст повече от 2,500 - 3000 години (исторически е доказано!), именно благодарение на приемането, че хората около теб са с различни религии, възгледи и светоусещане и това трябва да се уважава, въпреки, че може да ни е чуждо и далеч от нас!
  • имам чувството, че това не е написано от теб - нито като стил, нито като форма... като за начинаещ е. не ми хареса, Вили. уважавам емоцията, провокирала написването, но нищо повече.
  • Истинско е,написано от сърце!Много ми хареса!!Имам само една забележка..на някои места се губи смисъла,например:
    "За мен в главата
    спомен ти появи-"..иначе си заслужи мойте поздравления
  • Браво!
  • Вили,разбирам болката и огорчението ти,сигурна съм че това за което пишеш не само си го преживял но те е разтърсило из основи...Съчуствам ти..Знам че е тежко(всеки е минал през болката),но по същество-трябва да направиш редакция-моя съвет е да изчистиш някои фрази,имаш много повторения и става тежък словореда....предлагам ти нещо подобно

    Днес разговаряхме двама
    далеч от чуждата завист.
    Не споменахме много неща,
    останалото -бе без измама.

    Сърцето, от тебе ранено,
    разказа ти много нища
    за всичко, което му сторй,
    без злоба,без капка лъжа

    За Любовта ми знаеш,
    но бъдеще за нас не съзря.
    Вина никой няма –
    реалността е това!

    Затуй, моля те,
    подари ми само ненавист!
    А на друг подари любовта,
    за която бленувам сега.

    ......и т.н.
    .........ти ще си прецениш

    без да се засягаш(никой не обича критиката)
    имаш плам продължавай да работиш...
    иначе харесва ми искренноста ти,разкриваш се напълно...
    Браво,Вили,ще потърся и други твои творби




Предложения
: ??:??