Днес разговаряхме двама
далеч от чуждата завист.
Не споменахме много неща,
останалото бе без измама.
Обидена си за думите искрени,
затуй, моля те,
подари ми твойта ненавист!
Сърцето, от теб наранено,
описа около него света –
без лъжи и без завист
всичко, което ти ми сторй,
без да измисля неща.
Затуй, моля те,
омразата своя ми подари!
За обичта ми ти знаеш,
но в мен бъдеще не съзря.
Вина никой няма –
реалността е това!
Затуй, моля те,
подари ми само ненавистта!
Дано друг получи от теб любовта,
за която бленувам сега.
А как си мечтаех за
от сърце бленувана радост...
И, моля те, затова ...
подари ми свойта ненавист!
И, затуй , че обикнах те,
без да очаквам от тебе награда,
за това,
че в главата ми звучи
единствено „Пътят към Ада”,
моля те, моя мила,
свойта ненавист ми подари!
Отивам си , навярно аз скоро,
но искрено ти желая
да получиш от друг обичта,
за която днес си мечтая
и облята никога да не си
от свойте горчиви сълзи,
затуй, моля те, подари ми ненавистта!
Щом за тебе моята молба
пълна с насилие е била,
а не само с болка
и дълбока тъга,
моля те, ненавист ми подари и...
после щастливо заспи!
И затуй, че покори моя свят ти,
затуй, че съществуваш,
че изпълни го с твоите горди, черни очи,
моля те, мила, към мен погледни
и...свойта омраза ми подари!
Пътят мой, знам, ще завърши,
но не зная след кой завой
ще намеря своя покой.
И дано съумееш
да подариш ти някому радост!
Затуй, благодаря,
че подари ми свойта ненавист!
И, ако случайно...
Някога...
За мен в главата ти
спомен се появи –
от сърце моля те,
с гръб към него се обърни,
усмихни се, както поискаш,
и...
него с крак настъпи...
22.30
27.08.06© Вили Тодоров Всички права запазени
Аз знам как се чувстваш.