Когато душата ми почувства се изгубена
в тоз така объркан сбъркан свят обсебен
от предразсъдъци и суета
се сещам за момичето с черните очи.
Момичето без грим помади и червило
за момичето с премръзналите длани
лепящо рекламни флаери по стълбовете улични
и предизборните лъскави плакати на безумни хитри политици,
пласьори на човешките души.
Пласьори, протежета на лукавия.
Честичко присещам се за нея, за момичето с черните очи
и нейстово съществото ми копнее да прегърна я ...