Монолог на един заврян зет 2
(по стихотворението на Роби "Монолог на един заврян зет")
Във черна дупка снощи бях изпаднал
и разни гадни мисли ме тресяха,
като че ли във ада съм попаднал -
направо нощите и дните ми горчаха...
Не! Повече така не може и не бива!
Намислил бях въжето да си сложа!
Но да направя тъщата щастлива?
От тази мисъл просто се тревожа...
Не! Няма как това да ѝ се случи!
Да ѝ направя кефа, няма как да стане! ...