14 мая 2019 г., 13:52

Море 

  Поэзия » Пейзажная
759 1 0

Когато има вълни морето се бори със себе си,

безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.

Когато има вълни морето се бори със себе си 

и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...

 

И пита за странностите на птиците,

вълните-огледало за човешки души. 

Умират и раждат се славно.

Вълните със облик на феи,

прескачат от тема на тема 

и спора се води на живо,

побягвам към него 

и виждам, 

морето е вече по-кротко.

 

Последната вълна заспива със цялото изящество на морския ни свят.

Бленувам за вълните още и синият пейзаж събужда в мене дръзки нотки на нежната и мъничка тъга,

че то морето е решило спора вече

и няма и следа там, от последната вълнá.

© Синьо момиче Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »