Когато има вълни морето се бори със себе си,

безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.

Когато има вълни морето се бори със себе си 

и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...

И пита за странностите на птиците,

вълните-огледало за човешки души. 

Умират и раждат се славно.

Вълните със облик на феи,

прескачат от тема на тема 

и спора се води на живо,

побягвам към него 

и виждам, 

морето е вече по-кротко.

Последната вълна заспива със цялото изящество на морския ни свят.

Бленувам за вълните още и синият пейзаж събужда в мене дръзки нотки на нежната и мъничка тъга,

че то морето е решило спора вече

и няма и следа там, от последната вълнá.