byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
13 нояб. 2007 г., 09:38

Море 

  Поэзия » Другая
817 0 18

Безлюдни лодките целуват бреговете,

а в платната им - изгубени мечти.

Морето,вдъхновило хиляди поети,

сега пред зимата, неистово мълчи.

 

 

На прага му пристъпвам примирена

и потъвам бавно в тъжния му смях.

Вълните се бунтуват срещу времето

и с тиха болка, безпомощно мълвят.

 

 

И само чайките самотно обикалят,

по плажа пуст със пърхащи крила.

Една надежда по устните изгрява,

надежда, озарена с дъх на пролетта.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??