byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
13 nov 2007, 9:38

Море 

  Poesía » Otra
831 0 18

Безлюдни лодките целуват бреговете,

а в платната им - изгубени мечти.

Морето,вдъхновило хиляди поети,

сега пред зимата, неистово мълчи.

 

 

На прага му пристъпвам примирена

и потъвам бавно в тъжния му смях.

Вълните се бунтуват срещу времето

и с тиха болка, безпомощно мълвят.

 

 

И само чайките самотно обикалят,

по плажа пуст със пърхащи крила.

Една надежда по устните изгрява,

надежда, озарена с дъх на пролетта.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??