Необятната морска шир ме зове,
привлича ме с естествената си красота.
Дори и насън все към нея аз тичам,
за да прогоня своята самота.
Примамва ме морето със своята сила,
примамва ме корабът на моите мечти.
Там търся ръката ти - нежна и мила,
която да изтрие моите сълзи.
Вървя по пътеките наши в нощта,
търся твоите не заличени следи.
Дали не оставихме там любовта -
там, където се сплетоха нашите съдби! ...