15 июл. 2009 г., 14:11

Морно 

  Поэзия
499 0 7

Спасявам времето или то у мен пропада,

пропускам стъпки в гъстата мъгла.

Пилея с шепи светулки до забрава,

отнасям в себе си и мъничко тъга.

 

Безценно става всичко във живота,

доживот наказан за разпилените неща.

На пресекулки дишам в утринна ливада,

ръце протягам за малко пъстрота.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??