pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
15.07.2009 г., 14:11 ч.

Морно 

  Поезия
498 0 7

Спасявам времето или то у мен пропада,

пропускам стъпки в гъстата мъгла.

Пилея с шепи светулки до забрава,

отнасям в себе си и мъничко тъга.

 

Безценно става всичко във живота,

доживот наказан за разпилените неща.

На пресекулки дишам в утринна ливада,

ръце протягам за малко пъстрота.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??