Морска самота
Разхождах се по морските алеи,
небрежно декорирани със пясък,
когато гръмък крясък ме ужили
и заговори ми вълна със плясък.
„Къде си мислиш, че отиваш?
От моят дъх крадеш на водорасли!
Я мислите си да събираш,
че белота в косите ти прораства!
Разбиране да чакаш, няма време,
от него страдам хиляди години.
А всеки скубе, нещичко да вземе, ...