Вълните в брега се разбиват.
Разделят се със мидите,
но не умират.
Дишат... и пак показват силата си
пред делфините и водните змии.
Движат се плавно, но не спират.
Искат да опитат стремежа на дъното,
вкуса на бреговата линия,
пяната на Диалектиката.
Да си отчупят парченце скала,
което да се носи свободно със тях.
А после... ще се доближат до Небето.
Ще си поиграят с Вятъра,
ще докоснат Луната,
усмихвайки се на Твореца,
а на Ангела-Пазител –
ще подарят парченцето Слава.
14.11.2010г.
© Кристиан Неделчев Все права защищены