23 июл. 2006 г., 23:07
Градът навява мрачни спомени,
морето уморено ми шепти:
изгубиха и пяната вълните ми,
успокоени, стигнаха брега
с надеждата да бъдат разпенени..
Не кацат даже чайките с пречупени крила
от тежестта на слънцето, погледнато
през призмата на изкривени цветни очила.
Прохладни вечери закриват залеза,
показвайки фалшива нощна красота,
изпълнена с опасно морско двуличие..
Горещи нощи на безпаметно проникване ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация