23 jul 2006, 23:07

Морски град 

  Poesía
865 0 0
Градът навява мрачни спомени,
морето уморено ми шепти:
изгубиха и пяната вълните ми,
успокоени, стигнаха брега
с надеждата да бъдат разпенени..
Не кацат даже чайките с пречупени крила
от тежестта на слънцето, погледнато
през призмата на изкривени цветни очила.
Прохладни вечери закриват залеза,
показвайки фалшива нощна красота,
изпълнена с опасно морско двуличие..
Горещи нощи на безпаметно проникване ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??