1 дек. 2022 г., 08:02

Морско 

  Поэзия » Гражданская
287 1 0

Слънце, лято, морски пясък-

все неща почти от рая,

ама как, със гръм и трясък,

в ада паднах, хич не зная!

 

Жени,вино,тъй нататък-

всеки мъж туй си го знае,

ала във живота кратък

за подробности нехае.

 

Любов крайна, без остатък,

но, си има продължение-

има някакъв придатък:

жена в ,,трудно положение".

 

Мъка, плач, отчаян крясък

и...абортът е решение,

може би, и краен тласък

към заветното спасение.

 

Пак ще има море, лято,

но и обеца ще има,

да я носиш ти, когато

срещнеш новата любима!

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??