1 dic 2022, 8:02

Морско 

  Poesía » Civil
286 1 0

Слънце, лято, морски пясък-

все неща почти от рая,

ама как, със гръм и трясък,

в ада паднах, хич не зная!

 

Жени,вино,тъй нататък-

всеки мъж туй си го знае,

ала във живота кратък

за подробности нехае.

 

Любов крайна, без остатък,

но, си има продължение-

има някакъв придатък:

жена в ,,трудно положение".

 

Мъка, плач, отчаян крясък

и...абортът е решение,

може би, и краен тласък

към заветното спасение.

 

Пак ще има море, лято,

но и обеца ще има,

да я носиш ти, когато

срещнеш новата любима!

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??