Българийо, за тебе само ми е драго.
Не жаля хич за никой друг.
Сърцето ти целувам, нежно, младо.
Обичам те... завинаги и тук.
И някой ден в недрата щом ме вземеш.
Прегърнала, аз твоите нозе,
зная, сладко болката ми ще отнемеш.
Но ти върви, върви към върхове.
В децата ни дано покълне обич.
Да те залюбят, майко, силно, без да спре.
Да обърнат, твойта тежка орис.
Да върнат всичко... дето някой ти отне!
Специално за този стих ще огранича коментарите. Моля да ме извините и благодаря предварително на всички прочели :)
© Виолета Все права защищены