Българийо, за тебе само ми е драго.
Не жаля хич за никой друг.
Сърцето ти целувам, нежно, младо.
Обичам те... завинаги и тук.
И някой ден в недрата щом ме вземеш.
Прегърнала, аз твоите нозе,
зная, сладко болката ми ще отнемеш.
Но ти върви, върви към върхове.
В децата ни дано покълне обич.
Да те залюбят, майко, силно, без да спре.
Да обърнат, твойта тежка орис.
Да върнат всичко... дето някой ти отне! ...